Шест древни легенди, които се основават на реални събития
От незапомнени времена до ден днешен митовете, легендите и приказките не стопират да вълнуват въображението ни. Във „ Властелинът на пръстените “, една от най-известните модерни приказки, се споделя за тъмна, ужасяваща планина, изпълнена с огън. Потоците огън от изригването на вулкана Стромболи на остров Сицилия създали такова усещане на Толкин, че въодушевили този облик в романа му. Но освен актуалните истории са въодушевени от действителността.
Оказва се, че редица доста по-древни истории крият повече от зрънце истина, написа IFL Science. Ето някои от най-ярките образци.
Езерото Крейтър и борбата на боговете
Коренните американци от племето Кламат вярвали, че езерото Крейтър в Орегон в миналото е било висока планина на име Мазама. В нея живеел Лао, провидение на подземния свят.
В епична борба сред Лао и небесния господ Скел, огън и сяра изпълвали небесата сред Мазама и близката планина Шаста. Лао изгубил борбата и се върнал в подземния свят. Скел сринал планината върху него и го затворил вечно, запечатвайки входа на тъмницата му с красиво синьо езеро.
Този мит в действителност разказва мощно вулканично изригване преди 7 700 години, когато голямо количество магма пропуква кората и отваря солиден кратер, който по-късно е напълнен с дъждовна вода.
Шри Ланка и армията на маймуните
Прочутият индийски епос Рамаяна споделя класическата история за похищение и отвоюване. Сита, брачната половинка на бога Рама, е открадната и отведена в Демонското царство на остров Ланка. Армия от маймуноподобни мъже, дружно с брата на Рама Лакшман, построили плаващ мост (Мостът на Рама) сред Индия и Ланка, откъдето прекосили морето и съумели да победят царя на демоните Равана.
Въпреки, че тази заплетена история е цялостна с фантастични елементи, самият мост фактически съществува. Кадрите от въздуха ясно демонстрират 48-километров подводен сектор от варовик и пясък, разпрострян се сред двете земни маси.
Този мост - който в някои свои елементи е единствено на няколко метра под повърхността на водата – евентуално е въодушевил античната легенда. Смята се, че е минавал над водата чак до 15. век, когато мощна стихия го потопила под вълните.
Звездата посетител
Около 1006 година редица астрономи виждат събитие, което те назовават „ звезда посетител “ в небето. Персийският академик Ибн Сина (по прочут с латинското име Авицена) дава подробна информация за събитията. В неговата Китаб ал-Шифа (Книгата на изцелението) той изяснява по какъв начин непознатият обект, който се виждал в небето в продължение на месеци, не спирал да трансформира цвета си, като хвърлял искри, преди в последна сметка да избледнее и да изчезне.
Дълго време считали, че е комета, само че в този момент знаем, че Сина е следил супернова, избухнала преди 7200 години, чиято забележима светлина е достигнала Земята при започване на първото хилядолетие. Въпреки че забележимата ѝ светлина от дълго време е изчезнала, високоенергийните остатъци от SN 1006 към момента могат да се видят с помощта на рентгеновата обсерватория Chandra на НАСА.
Промяната на цвета в този случай може да значи обединение на два бели джуджета, което би основало изключително енергична свръхнова, искряща в изменчив цвят. Описаното от персийския академик значи, че тази легенда освен е вярна, само че и дава на актуалните астрономи елементи, които другояче щяха да бъдат изгубени.
